Сибирската котка:
Докога ще бъде в изолация?
Picture

English Bulgarian Czech Dutch French Italian

[Превела Милкана Калайджиева, Sibirela]

автор Алекс Колесников, доктор по молекулярна генетика, развъдник Sibaris, Русия.
(Препечатано с разрешение)

Част II.

Официалното летоброене на сибирската котка като порода датира от повече от 17-18 години. Въпреки че все още можем да смятаме породата за млада, времевият интервал от две десетилетия е достатъчен за ретроспективен анализ на някои ключови моменти в развитиета на SIB и да се замислим над тенденциите, благоприятни и нежелателни, които оказват влияние върху еволюцията на породата и в настоящия момент предизвикват някои доста комплексни проблеми.

Многото и съвсем различни типове SIB, които се срещат, доказват, че е ставало дума по-скоро за естествена еволюция отколкото за старателна селекция. Селекцията често е била насочена към някои вторични признаци като примерно цвета, вместо към създаването на консистентен тип. Един от най-проблематичните въпроси касае значителните разлики в стандарта на сибирските котки във водещите фелиноложки организации. Сибирските котки са били признати в организациите по различно време и в различни етапи от развитието на породата. Затова не е изненадващо, че всяка развъдна система, всеки клуб или дори развъдник има своя собствена визия за SIB.

В началото на "рационалното" отглеждане на сибирски котки в края на 80. и началото на a 90. години съществуваха определени сходни възгледи, отнасящи се до типа на SIB, благодарение на съветските, след това руски селекционери. Тези сходни възгледи трудно могат да се нарекат стандарт, тъй като тогава в СССР и в Русия имаше много малко (или по-скоро никакви) професионални фелинолози и развъдчици. Резултатът беше, че сходните възгледи бяха силно повлияни от възгледите на професионалистите селекционери от чужбина не защото те са искали да бъдат автори на породата, на стандарта или на нещо друго, а поради многогодишния им авторитет, основан на опит във фелинологията. Същевременно позицията за сибирките (все още битуваща и доста разпостранена) като за "улични превъзходни котки", вземаше своя данък. За разлика от напр. NFC (норвежките горски котки), в началото породата SIB е селекционирана от доста наивни аматьори, които са имали неголям (меко казано) опит във фелинологията и дори още по-малък опит в генетиката и създаването на развъдни програми. Не бива да твърдим, че всичи хора, които са започнали отглеждането на сибирки са били еднакво неграмотни, а искаме да подчертаем обстоятелството, че делът на професионалните развъдчици и фелинолози е бил неприемливо нисък и че често са действали самостоятелно. Това е довело напр. до голямата пропаст между московските и санк-петербургски сибирки.

Това, което доста е помогнало на развъдчиците по онова време и преди това, преди сибирките да получат относително голямо разпостранение и унификация като порода, е било обстоятелството, че столетията естествена селекция в Русия, особено в географски изолираните райони на Сибир и Далечния изток, е довела до появата на котки с множесто общи и сравнително стабилни генетични черти. И сега такива котки могат да се срещнат из селските райони само на няколко десетки километри от Москва, да не говорим за Сибир и северната европейска част на Русия.


Rural kitten

1. Селско коте близо до гр. Димитров,
60 km северно от Москва.

Успехът на първите развъдчици на SIB и създателите на стандарта, решаващ по-нататъшното развитие на породата, се дължи на това, че са успели да хванат някои от стабилните знаци и да ги третират като породна характеристика. Съвпадението на естествения генетичен фон и някои важни писмени породни характеристики е базирано на познания, които са помогнали сибирките да се задържат в момента на припознаването им като порода за разлика от уличните популации. Отново и отново слушам твърдението, че сибирските котки нямат нищо общо със Сибир, че това са просто улични котки от Москва и Санкт-Петербург и че са изкуствено селектирана порода като персийските или британски късокосмести котки. Това е грешно и опасно твърдение, чиято цел не ми е ясна. Най-хубавите сибирки, които познавам, включително абаканската линия, Трескучий Сибирский Мороз Мур (Ирдие) и други впечатляващи котки от Красноярск, Сибир и т.н. са в действителност потомци на ауткросинг на котки от европейската част на Русия с котки от Сибир или Далечния Изток. В случая със Санкт-Петербург, където котешката популация е била изкуствено възобновена след II-та световна война и 900 дни блокада, подобни кръстосвания са се случвали по естествен път, като котки, донесени от Сибир, са се кръстосвали с котки, донесени от други краища на Русия. Целенасоченият ауткросинг на малък брой котки от сходен тип и с известно минало се е различавал от непосредственото произволно смесване на голям брой абсолютно разнородни котки с неизвестна история, но това е въпрос на отделна дискусия, която няма място в нашата тема.

Разбира се, в сибирската тайга или някъде из северна Русия не е имало "чисти" горски котки поради факта, че дълбоката метър и повече снежна покривка плюс големият студ са фактори, които пречат на лова на малки месоядни. От друга страна подобието в типа на гореспоменатите успешни ауткросинги между географски отдалечени животни показва, че сибирките не са просто улични котки от неидентифициран тип, а потомци на твърде изразителен архетип, който се е развивал в продължение на упражняван столетия наред мощен селективен напор при сурови климатични условия. Хората само са помагали на тези котки да преживяват, но в никакъв случай не са подхождали към сибирките или техните предци като към глезени същества, които са хранени основно от собствениците си и които не смеят да напуснат дома си. Точно обратното – само котки, способни да пазят реколтата и хамбарите от гризачи, птици и други дребни бандити през всеки сезон, са получили развъдно предимство. Как са се развили сибирките и на какъв вид селекционен натиск са били подложени е нещо, което трябва да припомним не само на привържениците на представата за "улични котки", но и на развъдчиците на SIB. Действително, ако съществува архетип, той трябва да бъде следван, а не да изнамираме нов вид велосипед. Да, естествена порода са вероятно и уличните котки, но въпреки това котки, селектирани под натиска на определени строги условия.


Siberian cats

2A. Сибирски архетип.

Какво друго свидетелства за съществуването на сибирски архетип? Нека разгледаме някои снимки (2A):

Котките, които виждате, не са роднини (най-много в 8-ма или 9-та генерация). Едната котка е родена в Красноярск, а другата – във Финландия. Не си ли приличат? Или са направо близнаци?


Съвсем еднакви котки са използвани като образци, когато в началото FIFe прие стандарта на сибирските котки. Изненадващо е, но изглежда много хора, сред които и съдии по различни системи или са забравили, или никога не са виждали котките, представящи архетипа на сибирските котки.


Siberian cats

2B. Хелиос Onix Gloria и Царевна Cecilia Seliger - котки, показани на изложба на
FIFe като образци за признаването на SIB през 1997.

Въпросите за архетипа са в тясна връзка с описанието на типа, който е в пряко отношение със стандарта на породата. Наистина - с оглед на стандарта на аборигенните породи - е важно да опишем тези съществени признаци, които подчертават предпородната популация на оригиналните котки, отколкото по изкуствен път да откриваме признаци, които не са съществували (или са се срещали рядко) при тях. Логично е както от генетична гледна точка, така и ако имаме превид запазването на уникални черти на аборигенна порода, които са се развивали столетия. Какъв е смисълът да вземем няколко котки и да направим от тях порода? Освен това, ако не са налични признаците и не могат да се използват като котва в описанията на породните характеристики, то не може да се развие никаква порода. Тези тези са простички, но често пъти подминавани. Какво е бъдещото развитие на породата сибирска котка, как може да се държи спрямо екстремализацията, е обширна и отделна тема, за която ще се говори другаде, в някоя друга статия. Въпросите за цвета и основанието защо типът при аборигенната порода трябва да надделее над цвета е също предмет на отделна дискусия. Тук е мястото до отбележим, че докато концепцията за преимуществото на типа е използвана с огромен успех при родствените на сибирската породи NFC и MCO (мейнкун), често е пренебрегвана при самите сибирки. Съревнованието за цвета при сибирките доведе до неконтролируемо разрастване на невските маскарадни и на котки от други изкуствени "багри на дъгата". Дали това е помогнало или не за съхраняване на породния интегритет е видно от илюстрация 3.


Siberian cats

3. Породата отвъд багрите на дъгата.

"Породата отвъд дъгата", което иначе наричам "проблем на 90. години", е отговорна за загубата на много съществени линии кафави таби от началото на 90-те години. (някои може да са останали в САЩ) и за пренебрегването на сибирския архетип. Много развъдчици, съдии, както и бъдещи собственици на SIB особено извън Русия са получили противоречива, а понякога и явно подвеждаща информация за това как изглежда истинската сибирка.


И така, какъв е сибирският архетип и какви са признаците на този тип, които трябва да бъдат акцентирани в стандарта?


Siberian cat

4. Сибирка от Красноярск,
първоначалните линии на сибирките са кръстосвани с московски линии.

Макар че първостепенен признак при SIB е главата и тя определя цялостния тип и пропорциите и отличава сибирките от родствените породи, структурата на козината е основният въпрос, който искам да изтъкна с оглед на ситуацията в наши дни. В средите на някои фелинолози битува представата, че козината на сибирките е дълга и рошава и колкото котката е по-рошава, толкова по-истинска сибирка е. Следването на тази представа обаче пренебрегва структурата на козината и спецификата на елементите в строежа на козината. Сравнително лесно може да се докаже, че "рошавата" теория е неправилна. Като аборигенна котка сибирката се е развила така, че да бъде предпазена от атмосферните условия и от други проблеми, свързани с околната среда, в която тези котки са се подвизавали дълги години. По тази причина козината трябва да отблъсква водата, трябва да създава низходящ защитенпласт, който да пази животното от вятър, студ и дъжд, но и да не да закача бодили, когато котката ловува. Козината също така линее цялостно два пъти годишно. Котките със зацапана, нелинееща козина категорично не принадлежат към сибирките.


coat types

5. Правилна (A) и неправилна (B) козина.
(Обяснение на PawPeds: картинка 5B показва
норвежка горска котка.)

Кой тип козина е перфектният? Първо, трябва да има ясно изразена йерархия на козината. Грубият и лъскав покривен косъм украсява опашката, гърба и рамената. Това трябва да е подплатено с гъста и груба стандартна козина, която служи за предпазване от вятър и като топлинна изолация по цялото тяло. Подкосъмът също трябва да е гъст и компактен, за да пречи на тръните да се захващат към козината. И накрая - много дългата, рядка и слабо оформена козина (често поради прекомерно дълъг подкосъм) е в дисхармония със силното и компактно тяло на сибирките. В края на краищата всеки би предпочел силна, отлично развита дива котка пред пиле-бройлер. По тази причина декоративната козина, каквато са т.нар. яка и ботушки трябва да е изразена компактно и в определена форма, а не разсеяна или от персийски тип.(Обр. 5 A и B). Съмнявам се, че дългите косми като декоративна козина добре пасват на лъскавата и предпазна козина, покриваща горната част на тялото. И аналогично: тъкмо декоративната козина трябва да се оформя от гъста и сравнително твърда съразмерна козина, а не от тънка и непривично дълга, напомняща подкосъм. Разбирането на тройната долна козина у сибирките е широко разпространена, най-малкото това можем да твърдим въз основа на дискусията, която се проведе на последната работна среща на IFSJ. Подкосъмът трябва да е очевидно по-къс от останалата козина, иначе козината ще изглежда като разчепкан памук, а не като равномерно очертана козина на диво животно. Това е особено опасно при формата на опашката, която ще прилича повече на султанско ветрило, а не на цилиндър от гъста и компактна козина. Копринено меката и дълга козина обикновено маскира котешката костна структура и създава впечатление, че средно голяматa и с нежна конструкция котка е голяма и със силен скелет.


head types

6. SIB, NFC, и MCO.
© Kristin Knudsen и Anne Solveig Berge, Норвегия.

Формата на главата е следващият комплексен и извънредно важен проблем. Именно формата на главата е главният признак, който прави от сибирката порода, а не просто външно подобна котка на NFC и MCO, както се твърдеше в началото на развъждането на SIB. Възможно е да загубя симпатиите на развъдчиците на NFC и MCO, но по мое мнение котките, приличащи на сибирките, са предшествали всички останали полудългокосмести породи и то не само MCO и NFC, но също и TUA и TUV (турска ангора и турски ван). Полудългокосместите котки с див външен вид произхождат предимно от Средния Изток и Транскаваказието, след което са се разпостранили по различни части на Европа, Сибир, Русия, Азия и на други места. Второ, типът на главата трябва да е в хармония с типа на тялото, което е силно, с тежки кости и за разлика от сродните полудългокосмести породи е сравнително компактно. Трето, типът на главата трябва да се придържа към архетипа на сибирската котка и нейните най-вероятни предшественици, Felis Silvestris Caucasica. По какво се различават главите на сибирките, норвежките горски и мейнкуните може да се види на илюстрация 6. Главата на сибирките е далеч от крайности като твърде широките възглавнички на мустаците и муцуна на MCO и правия профил и общата триъгълна форма на норвежката горска котка. Но това са всеизвестни черти, които често маскират по-ненатрапчивите, но в никакъв случай по-маловажни характеристики.


head types

7 A: Добре подравнените възглавнички на
мустаците оформят познатия трапец.
B: Псевдосибирка, приличаща на персийка с увиснали
прекалено големи възглавнички на мустаците.

Често чувам въпроса: какво представлява т.нар. трапецовидна форма на главата на сибирската котка? Действително, ако гледате директно във фас, главата на сибирките има формата на широко модифициран клин, както е правилно отбелязано в някои стандарти. Ако главата е трапецовидна от този ъгъл на наблюдение, ще излезе, че долната челюст е прекалено голяма, което не може да бъде така. Можем обаче лесно да решим загадката, ако гледаме главата на сибирката отпред, но отгоре. В този случай възглавничките на мустаците, носната гъба и скулите очертават относително плавна, но ясна линия, в която можем да видим късата основа и страните на трапеца. Дългата основа на трапеца е мислена линия, минаваща през зениците на очите и седловината на носа. Важно е късата основа на трапеца да е достатъчно широка и определено не бива да преминава в триъгълник. (илюстрация 7A). В резултат на всичко това се оказва, че възглавничките на мустаците за сибирките са така важни, както и за мейнкуните. Трябва да са добре изразени, но да не висят надолу или да изпъкват извън леката линия на скулите. Поради това преходът между възглавничките и скулите трябва да е изключително плавен без каквито и да е признаци на пинч, широчината на скулите трябва да бъде значителна, иначе възглавничките на мустаците ще изпъкват и ще са несъразмерни спрямо равните и високопоставени скули. Същевременно за разлика от персийките, сибирките имат добре издадена муцуна, макар и по-къса отколкото при MCO. Твърде късата, булдогоподобна муцуна и твърде големи или увиснали надолу възглавнички на мустаците може да е знак за връзка с персийка.(Zobr. 7B).

Освен от долната част на скулите и възглавничките на мустаците, муцуната са оформя от долната и горна челюст. Докато лесно можем да си представи горната челюст, нещата стават доста противоречиви говорим ли за формата на брадичката и за общата форма на долната челюст. Формулировката, отнасяща се до слаба и полегата брадичка е основната пречка. Някои фелинолози смятат, че изразът "полегата брадичка" автоматично означава "слаба челюст". Това води до лансирането на сибирски котки с екстремално "жабешка" челюст. Не става ясно как тънката и в действителност физически слаба челюст подхожда на сибирките, които са страстни ловци на гризачи.

Идеалната, незабележимо вдлъбната, полегата или иначе казано заоблена брадичка трябва да се запази при сибирките. Приляга към общите нежни контури на сибирската глава и отговаря на архетипа. Същевременно челюстта на котката ловец трябва да е силна, за да е в подходяща пропорция с масивната глава и да подпомага успещното захващане и незабавно убиване на плячката. Представата, че сибирските котки са изгубили способнастта си да ловуват, няма нищо общо с истината. Слабата и прекалено вдадена и полегата (скосена), жабешка челюст е абсолютно неприемлива при дивата котка. Силната, солидна челюст със заоблена брадичка съдейства за коректната представа на породата и добре отличава сибирките от родствените й породи.


eye shapes

8. Неправилна (A) и правилна (B)
форма на вътрешният горен ъгъл на окото.

Формата на очите при сибирките е една от най-противоречивите теми. Различните стандарти описват почти всякакъв вид на окото от "почти кръгло" до "овално". Степента на окръгленост не е дефинирана. Това създава възможност за разни чудати интерпретации за това каква е формата на окото на сибирската котка. Точката, която е приета недвусмислено е, че очите на сибирките не трябва да са нито кръгли, нито бадемовидни. Наистина, ако погледнем отблизо очите на сибирката, особено на котки от сравнително стабилна линия, се вижда, че формата на окото е по-комплексна и може да се смята за един от модифицираните типове форма на очите "леко смъкнат монашески капишон". Във всеки случай горната дъга на очната ябълка е по-къса, докато долната е по-дълга с заострен по различен начин вътрешен ъгъл на окото. Важен недостатък, на който се обръща малко внимание, е равната линия във вътрешната линия на окото, която деформира хармоничната форма на окото. (Изобр. 8).


head shapes

9. Пропорции на профила при три горски породи.
(Рисунката е използвана с любезното съдействие на г-жа Кнудсен и г-жа А.С. Берг, Норвегия ).

Ако се насочим към някои по-конкретни детайли, касаещи оригиналните пропорции на главата на сибирките, трябва да споменем някои биометрични параметри. Биометричният анализ на много типове котки показва, че при сибирките дължината на носа (D1) и разстоянието между върха на главата и линията на очните дъги (D2) и разстоянието между края на муцуната и долната част на брадичката (D3) е почти идентично. Това би било много полезно за оразличаване на правилния тип сибирки от тези, които изглеждат като MCO (твърда издадена напред муцуна и масивна брадичка), и NFC (твърде прав профил и евентуално нежна брадичка). В първия случай D3>D2, а във втория - D3<D2. Ако котката има някои персийски белези, то D1<D2 и D1<D3.

Важно е, че ако главата не е плоска, както трябва да е при сибирките, общите пропорции между D1 - 3 са често хиперболизирани. Разстоянието между ушите е също доста важно. В съществуващите стандарти разстоянието между ушите е интерпретирано твърде свободно. Въпреки, че ясно е определено, че ушите не трябва да са твърде високо поставени и прекалено близо едно до друго, максималното разстояние обикновено не се посочва. В резултат на това котка с твърде раздалечени уши не се смята за недостатък, а се предпочита от съдиите на FIFe, макар че повечето такива котки имат персийски пропорции с твърде малки уши, поставени много ниско и почти скрити в козината. Биометриката може да дойде на помощ и разстоянието между ушите е определено на между 1 и 1, 5 от широчината на основата на ухото. За да направим добро предположение, широчината на основата на ухото като анатомичен елемент се търси в основата, а не на мястото, където е видимата част над козината.


body shape

10. Видими пропорции на тялото на сибирка.

Видимата височина на ухото трябва да е малко по-голяма от широчината на основата на ухото. Когато всички тези параметри: разстояние между ушите, широчина на ухото и височина на ухото присъстват едновременно, е видно, че какъвто и да е друг тип ухо е почти невъзможен без да се стигне до изопачаване на описаните взаимни отношения. В действителност анатомичната база на ухото (а не частта на ухото, показваща се над козината) е толкова широка, че ако разстоянието между ушите е доста по-голямо от основата на ухото, ушите трябва да са разположени почти под брадичката на котката едно до друго. Следователно корелативните коефициенти биха били идеални за точното описание на стандарта на SIB, но тъй като тяхното официално използване е все още извън границите на съвременната фелинология, не е известно дали и кога тези коефиценти ще бъдат включени в стандарта на SIB. Само ще допълня, че тялото на сибирката (както се вижда с козината) добре съответства на "златното сечение", т.е. съотношението между височината на торса към дължината му е приблизително 1:1,6 (Изобр.10).

Искам също да спомена диапазона и корелацията на точките, по които са оценявани сибирките. На първо място при сибирките е главата, следвана от мускулесто тяло със силен скелет (за съжаление дебелите животни със слаба костна система понякога са смятани за по-добри в сравнение с нормалните котки със силен скелет, които изглеждат по-леки от пълните). Засега при сибирките това е частен проблем, тъй като общо са описвани като "тежки". Втората дума от словосъчетанието "тежки кости" често бива забравяна. Сибирката със зелени очи и средно развита глава и скелет често се оценява като по-качествена спрямо сибирката с отличен тип и коста система, но със жълти или жълто-зелени очи. Това не трябва да се толерира. Има много фалшиви представи от подобен тип, които произлизат от доста неясни формулировки в някои SIB стандарти.

Трябва още работа за разработване на правилни и еднозначни формулировки за описание формата на окото и за определяне на подходящи точки за оценка в стандарта на сибирките. Другият "очен проблем" е дълбочината на разположение на окото. Можем да се натъкнем на критика относно твърде дълбоко разположени очи. Въпреки че при някои обстоятелства това може да има основание, породата от естествен тип не може да има изпъкнали очи, които отново се явяват индикатор за персийски тип. Неприемлива е и формулировката "мил лицеизраз" появила се по незнайни причини в някои американски стандарти или описания на породата на сибирките. Такава формулировка не описва естествената сибирка, а котка-кукла с кръгли очи, кръгло лице, изобщо кръгла отвсякъде. Не е ли по-добре такава котка да се нарича домашен любимец, класическа персийка?

Стигнахме до някои решаващи моменти за представата какво е породата сибирска котка. По мое мнение, основано на наблюдения на голям брой сибирки в Русия и в чужбина, към закръглените и разпухени сибирки се подхожда като към заместник на класическата персийка. В резултат на това са и непрестанните опити да се свързва сибирския тип с типа на персийката. За съжаление последствията от подобна "носталгия" могат да бъдат катастрофални за сибирките. И накрая, споменатата порода, макар да има много приятелски и кучеподобен нрав, не са животни за скута, а отявлени ловци, невероятно елегантни, силни, бързи котки с оптимистичен характер. Тези, които търсят персийски черти у сибирките, ще е по-добре да насочат вниманието си към други породи. Тези, които търсят конкурентни по ловкост котки, ще намерят у сибирките най-добрата и най-елегантна представа за ловкост измежду всички породи.

Настоящата статие не е описание на стандарта на сибирската котка, макар и да изглежда така. Доста спорни въпроси, отнасящи се до стандарта, останаха извън обсега, някои теми пък бяга засегнати до подробности, които не са релевантни към стандарта. Не посочваме европейски или американски стандарт за съпоставка. В действителност тук се опитах да предам дискусиите, които се водеха юли месец 2005 г., когато международното обединение на съдиите фелинолози (IFSJ) проведе работна среща, посветена на регулярното преоценяне и корекция на руския стандарт за сибирската котка. В наше време подобни срещи събират заедно много съдии и развъдчици и което е важно – те са преки застъпници и единомишленци по отношение на руската национална порода, която е била разработена от неколцина възторжени привърженици преди почти две десетилетия. Някои от тези пионери са все още активни участници в срещите на IFSJ (!). Надявам се, че други системи за в бъдеще ще обърнат повече внимание на стандарта на IFSJ и на произтичащато от него, защото в основната си част е разработен от същите хора, които са познавали известния архетип и са били свидетели на създаването на сибирските котки в Русия.

© A.В.Колесников, PhD, Москва, Русия, януари 2004-май 2008.