От Сибир в Сибир и обратно Picture

English Bulgarian Czech Dutch French German Italian Portuguese Spain Swedish

[Превела Милкана Калайджиева, Sibirela]

Александър Колесников, доктор на биологическите науки, молекулярен генетик, Sibaris, Русия
(препечатано с разрешение)

Част 1.

Дискусиите, които се водят навсякъде, включително по страниците на това списание ("Друг", A.K.) за бъдещето на сибирската порода предизвикват важен антагонизъм, който съществува сред любителите на славната руска аборигенна котка. Абстрахирайки се от различните гледни точки, най-обезпокояващото е, че много от членовете на обединението нямат ясна представа за това как е възникнала породата. Защо това е така важно?

Не съществува нещо, което да спре плановете. Аналогично, биологическата еволюция на позволява никакви "автобусни спирки", на които да спре безнаказано и да си отдъхне. Еволюционната спирка означава обикновено рязка и трудно обратима регресия. Това важи за естествената еволюция и дори още повече – за изкуствената.

Недостатъчното разбиране на другите основни биологически принципи, освен на приложната генетика за оцветяванета на козината, може да прозвучи за развъдчиците като лош виц. Това важи най-вече за младите породи, които изискват значителна работа за стабилизиране типа на котките. Много развъдчици, а и съдии, попаднали в този лабиринт, наводняват руския интернет и печатните медии с възгледите си, отнасящи се до сибирските котки, като често им липсва какъвто и да е фелинологически контекст, изобилстват от емоции и сочене с пръст. Енергията и упорството на тези хора може да бъде по-добре оползотворена за други, по-целенасочени и миротворчески цели.

Трудно е да се отърсим от впечатлението, че пламенните емоции на тези хора се отнасят до котките. В статията ще е по-добре да оставим тази дискусия настрана и да се съсредоточим върху първата и най-обозрима тема за развъдчика, върху самите котки.


Modern Siberian Cat

Съвременна сибирска котка

През последното десетилетие за съжаление често чувахме изразите "Червена книга", "изчезващи видове " и т.н. Естествената еволюция все повече и повече се заменя от антропогенната еволюция. И вероятно този процес няма да се промени, поне не в близко бъдеще. Ярък случай на антропогенна еволюция е одомашняването на котките и разпространението им. Твърде много големи популации от домашни котки с обичаен фенотип (външен вид) живеещи при сходни условия на околната среда, могат да бъдат потенциални родоначалници на т.нар. естествени или местни породи. Някой може да реши, че не е трудно да се създаде нова естествена порода от самото начало. Нека да предположим, че такава популация има чист генетичен материал, запазен в продължение на десетилетия или столетия по естествен път и частично чрез човешка селекция. В котешко общество от такъв тип разликите между неговите представители са твърде малки, за да можем да отдиференцираме определени типове, които е необходимо да бъдат развити, да засилим най-характерните черти, да се опитаме да извикаме същността на известното E Pluribus Unum, и по този начин да създадем не дестилат на стайна порода, а истинско "диво" творение...

Този начин обаче може да бъде много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. В действителност фенотипните (или типови) сходства, срещащи се при естествените котешки популации, не отразяват обезателно високо ниво на идентичност между котешките генотипове. Общото разпостранение на определен фенотип, който е способен на стабилна репродукция, в популацията на котките не индикира непременно, че при активна изкуствена селекция вътре в част от популацията тази стабилност ще се запази и че лесно ще доведе до желаните промени.


Modern Siberian Cat

Съвременна сибирска котка

Основата на естествената порода се обозначава от повечето фелинолози като продукт на спонтанна селекция в изолирани синантропни популации, които са достатъчно големи и относително изолирани за дълъг период от време (много десетилетия или още по-добре - столетия) за стабилизиране на генотипа. Само такава популация може да се превърне в естествена порода без излишни затруднения.

Ролята на изкуствената селекция, предшестваща формирането на естествена порода, може да бъде минимална (NFC, MCO), но също и значима (корат). Коратът е котка, смятана за котка на щастието и е почти свещена в родината си. Пътят на стабилизиране на популацията е толкова незабележим, че само дългият период на някакъв тип стабилизираща селекция е необходим за достигане на генотипна хомогенност.

Въпреки това от генетична гледна точка, която и да е популация синатропни котки е много по-дивергентна, дори хаотична, спрямо "нормалните" биологични видове. Но и тази популация се подчинява на общовалидните биологически закони. Познаването на тези правила или модели при създаването и развитието на породата помага да се избегне грешната посока, която може в крайна сметка да докара развъдчика до задънена улица.

Формиране генотипа на популацията (т.е. суми и дистрибуция на всички гени на популацията) е описан в термините на генетиката, наречена генетика на популацията. Познанията по тази дисциплина биха били твърде полезни за участниците в дискусията за сибирските котките и невите, ако имаха наистина интерес да се доберат до основите на проблема.

Да започнем отначало. Откъде произхожда "сибирският" фенотип, какво представлява сибирската котка сега и какво трябва да се прави за нейното бъдеще?

Някои фелинолози смятат, че определени архетипни котки в миналото са формирали предците на много, ако не и на всички полудългокосмести и дългокосмести котки. Останалото е било предмет на интензивна изкуствена селекция. Следва да отбележим, че козината на дългокосместите котки, каквито са персийките, е най-вероятно продукт на продължителна изкуствена селекция. Трудно можем да си представим, че козината на персийките представлява предимство за дивите или полудиви котки поради естествена селекция. Гъстият полудълъг кожух, пригоден за сезонните промени е нещо съвсем различно в естествените условия. Очевидно е, че преди две столетия човешката цивилизация се е различавала от това, което е днес и ролята на природния фактор в еволюцията на домашните животни е била много по-голяма. За предшественик на домашната котка се посочва африканската дива котка, Felis Lybica. Съществуващите разлики между котките, произхождащи от Средния изток и класическите късокосмести котки, които са преки потомци на египетските котки, т.е и на F. lybica и в малка степен на Felis chaus. Следователно можем да предполагаме, че полудългокосместите котки от Средния изток са придобили значително количество генетичен материал от други котки. Не можем да смятаме, че такива черти, каквито са структурата и дължината на косъма, конструкцията на тялото и някои други фенотипни елементи са се развили при котките от Средния изток само за няколко столетия.


Felis silvestris

Felis silvestris - Европейска дива котка

Горската дива котка, Felis silvestris, или, за да бъдем точни, нейните подвидове са много по-вероятни сътрудници. Между другото, можем да отбележим, че зоолозите посочват повече от 20 подвида на F. silvestris. Най-известна е европейската дива котка, чиято роля в еволюцията на домашните котки в Европа е обикновено отричана. Но естествената среда на горските диви котки не е ограничена от Европа, а включва Средния изток, Турция, Квказ и частично някои още по-източни области като Иран. Пдвидове на F. silvestris живеят също в Индия и Тибет.


Felis lybica

Felis lybica - Африканска дива котка

Естествената среда на средноизточните подвидове се приокриа с естествената среда на F. chaus a F. lybica. В този регион се намира мястото на произход на дългокосместите и полудългокосместите котки (TUA,TUV в Турция и дългокосместите в Иран). Тази област може да бъде смятана за древния дом на дългокосместите (LH) и полудългокосмести котки (SLH).


Felis silvestris caucasica

Felis silvestris caucasica

Подвидовете на дивите горски котки в Средния изток са познати като Felis silvestris caucasica (кавказка горска котка). Козината й е гъста и през зимата е снабдена с добре развит подкосъм. И това не е изненадващо. Суровите зими не са рядкост в квказките планини и турските и ирански възвишения. По-голяма част от тези територии е с надморска височина над 1500 m и зимните нощни температури могат да паднат до - 30°C. Скоростта на зимния вятър в тези области е също завидна. От с.друга страна лятото е сухо и много горещо.


Felis Silvestris Caucasica

Felis Silvestris Caucasica - снимката е направена от руски фелинолози в Армения


Това е причината защо през този период F. silvestris caucasica губи полудългокосместата си покривка с гъстото подкосмие. Както виждаме от снимката, F. caucasica се характеризира с мускулесто овално тяло, окръглена глава с тъпа муцуна и ясен, но не значителен преход от относително наклоненото чело към носа, има къси масивни крака и сравнително къса опашка. С други думи – доста напомня на... да, на сибирската котка. Дали това е само случайно подобие?

Най-вероятно не. Сещам се за онзи виц за престъпника, който по време на съветската власт откраднал елементи от завод за оръжия, който също така произвеждал и велосипеди и други граждански пособия. Престъпникът, надявайки се, че ще сглоби нещо за домашна употреба, сглобявал и сглобявал, но въпреки усилията си – направил "Калашников"... този простичък виц служи за чудесна илюстрация на основния генетичен постулат и също отпраща към случая, който дискутираме.

Как точно са се появили гените, дефиниращи дългата козина в популацията на домашните котки, не е известно. Не е и особено важно дали дивите полудългокосмести са били одомашнени независимо на различни места или са мигрирали от основните центрове в Египет и Мала Азия на изток като при пътя си са получавали подходящ генетичен материал от дивите котки. Важно е, че като резултат сибирската котка има ясно идентифициран фенотипен прототип, най-вероятно който е източен подвид на европейската дива котка с локация в областите на Кавказ и Мала Азия.


European wildcat

Европейска горска котка

Макар че козината на европейската горска котка не може да бъде класифицирана като изцяло къса, трудно може да се сравни с гъстата и твърда козина на F. silvestris caucasica. Интересно е, че пластичността на дивите котки е толкова голяма, че дължината на козината на дивите котки в планините на Европа, Алпите и Пиренеите расте в сравнение с класическите европейски диви котки.

Възможно е да си представим начините, по които фенотипът на полудългокосместите котки се е разширил от Кавказ и Мала Азия на изток и се е превърнал в синантропни животни. За разлика от средновековна Европа земите на Мала Азия и Кавказ през 7. - 14. век от н.е. n.l. са били "прокълнати". Котката в мюсюлманските страни е обичано животно, едва ли не свещено. Това е причината за предположението защо котки от Персия, Арабския свят и по-късно от Турция са се разпространили заедно с търговците на изток и североизток. Вероятно тези котки са изглеждали като съвременните полудългокосмести котки в Русия. Друго доказателство за тази теория е съществуванието на бухарската котка (Bukharian cat), сега вече позабравена в Русия име, която е изглеждала като кавказката горска котка и съвременната сибирска котка. Чрез миграцията покрай търговците, пътуващи на североизток, първоначалните полудългокосмести котки са достигнали първо до Средна Азия и Казахстан и оттам до Волга и Южен Сибир. След което полудългокосместите котки са се разпостранили към Сибир и в европейска Русия. Много вероятно е след освобождението на Русия от татарско господство, да се е увеличил притокът на котки от Европа. Но това не се е случило по-рано от 15. - 16. век...

И така характерните черти на кавказката горска котка, които са й помогнали да преживява в континеталния климат, при сурови зими в гористите възвишения, са играли значима роля за съвременния стандарт на сибирската котка. Това е причината защо запазването на тези черти, акцентът и обединяване на чертите при сибирките биха били най-адекватният път за развитието на породата.

В наше време F. silvestris caucasica е застрашен вид, вписан в Червената книга на Руската федерация. В Армения има също закон за запазването й. Този факт не е в пряка свързаност с дискутираната тема, но го споменавам, за да ви върна към проблема за поведението на популацията в процеса на естествената еволюция също както в процеса на началото на развитието на породата. Кога един вид се смята за застрашен? Това се случва, когато броят на отделните екземпляри падне под няколко хиляди животни. При такова свиване на популацията върху нея започват да действат в значителна степен случайни събития, които могат рязко да променят процеса на естествен подбор. В популационната генетика този ефект се нарича генетичен дрейф или ефект на гърлото на бутилката /ефект на стагнация/.


Modern Siberian Cats

Съвременна сибирска котка

Тези процеси могат да доведат до това, че изконно характерният генотип да бъде заменен със съвсем различен, който е наличен в оригиналната популация в съвсем незначително количество. Изкуственият подбор в рамките на малка популация с неизвестен генотип е с трудно предвидими резултати и затова е трудно да се достигнат желаните стабилни промени във фенотипа. С други думи – колкото по-голяма е степента на генетично разнообразие в малка популация, подбрана за селекция, толкова по-малки са шансовете за успешното й "управление" в посока желан фенотип.

Това означава, че при селекция на цвят на козината например може да се стигне до неочаквани промени във фенотипа. Може да се случат промени в дължината на козината, формата на главата, фиксиране на предразположение към наследствени болести и други. Шансът за появата на такива нежелани ефекти расте с намаляване размера на популацията и с всяко поколение родени в такава популация и отделени от първоначалния генопул.

Нека да видим колко сибирски котки с добро качество в наше време са участвели активно в селекцията в Русия и земита на бевшия СССР. Грубите изчисления, направени с помощта на интернет, сочат, че броят им не превишава 1500 -2000. Освен това да припомним, че голяма част о тези животни нямат дори теоретична възможност да бъдат кръстосвани с други представители на породата и много подпопулации от сибирски котки са с висок инбридинг и ситуацията става още по-сериозна. Макар че сибирската котка не е под директна заплаха за изчезване, качеството на кръстосване в популацията й от гледна точка на запазване в посочените генетични периоди и подобряване на породата е на ниво, което е характерно за най-опасното положение, описано в Червената книга. А това е нещо, над което трябва да се замислим, нали?

Край на първа част.

В статията щрихирахме миналото и настоящето на сибирските котки и се спряхме на общите проблеми, с които се срещаме при развитието на аборигенните породи, които произлизат от "дивите" популации.

Във втората част ще обърнем внимание на проблема с невските маскарадни котки, връзката им със сибирските котки, произхода им и т.н. по отношение на темите, които дискутирахме в Част 1.

© 2003 A. Колесников, Москва, Русия (Английската версия и оригиналният руски текст са публикувани в руското списание за любителите на котки "Друг", януари 2003 год. Във втората част авторът обръща внимание на ситуацията с невите, родствеността им със сибирките котки, произхода и т.н. във връзка с темите, дискутирани в настоящата 1.част).